Компютърно и интернет право

Холандски съдия е разпоредил на торент портала Mininova да премахне всички връзки към съдържание, разпространявано в нарушение на авторското право. Интересното в случая, е сайтът и досега е премахвал връзки, за които е получила сигнал. Същата е практиката и на българските торент портали. Според съдията, обаче, обемът на закононарушенията, е толкова голям, че е невъзможно да се изпратят, приемат и обработят сигнали за всички нарушения.

Затова Mininova е задължена да въведе политика за филтриране на съдържанието, която се основава на предположението, че всяко “търговски продуцирано” произведение се разпространява в незаконосъобразно и трябва да бъде премахнато. Как трявба да се извърши преценката дали едно произведение е “търговски продуцирано” не е ясно. Ако се приеме практиката да се допуска, че има нарушение когато се публикува съдържание в интернет, скоро може да стигнем до нуждата да доказваме, че не сме нарушили закона за всяка онлайн публикация.

След Франция и Великобритания обмисля да ограничава и като крайна мярка да отнема правото на интернет достъп на лица, които “пиратстват”. В предложение за регулация (pdf) се описва схемата, по която ще се налагат ограниченията. Основна роля ще има комуникационния регулатор Ofcom, който ще наложи на интернет доставчиците следните задължения:

• да уведомяват потребителите, когато правоносител ги обвини в нарушение на правата и
• да пазят броя на тези обвинения и при искане от съд да ги предоставят

Преустановяването на интернет достъпа е запазено само като крайна мярка, а основен акцент е предоставянето на набор от технически мерки за ограничаване на достъпа, от които да се избира най-подходящата. Във Франция съдбата на HADOPI ще се реши на 15ти септември, а крайния срок за мнения по предложението във Великобритания е 29ти септември. Тепърва ще има развитие.

Статия в NY Times разказва за методите за проследяване и възстановяване на изгубени или откраднати телефони, преносими компютри или други устройства. Общото между методите е, че използват клиентски софтуер, който се свързва със сървър и:

• Съобщава на държателя името, информацията за контакт и евентуалното възнаграждение, което собственика предлага;
• Публикува производствените номера в бази данни с откраднати устройства;
• Съобщава IP адресa, който ползва за достъп до интернет;
• Активира вградения (А)GPS модул на устройството и съобщава координатите;
• Активира WiFi модула и чрез измерване силата на сигнала спрямо околните точки, се опитва да открие точното местоположение;
• Активира камерата на устройството, прави снимки (на крадеца) и ги качва онлайн;
• Осигурява възможност за цялостен отдалечен контрол над устроството чрез активиране на “троянски кон”;
• Прави бекъп и дава възможност на собственика да изтрие всички дани от устройството и/или
• Деактивира всички функционалности и прави устройството неизползваемо.

Освен последните две, всички останали възможности могат да се ползват и за набюдение и проследяване на друг човек. Между другото, популярните Blackberry могат доста повече, но за тях – някой друг път.

iAWFUL е лобистка организация за защита на онлайн бизнеса. Организацията изготвя класация за регулации, които те считат, че създават бариери пред електронната тъговия. Такива примери са: изискването за съгласие на родител, преди непълнолетен да въведе личните си данни онлайн, въвеждане на допълнително облагане на продажбата на стоки или предоставянето на услуги онлайн и задължение за социалните мрежи да разследват и реагират бързо на обвинения във “враждебна реч”. Правата на потребителите не ми изглеждат като първи приоритет на организацията, но винаги е интересно да се знае какво мисли бизнеса.

Ректорът на СУ, изглежда, намира за ненормално университетът да е най-голямата сграда с публичен достъп и желае достъпът да бъде ограничен, чрез система с карти за записаните студенти. В СУ особени забавления няма, но все пак ще бъдете определени като “натрапници”, ако решите да слушате лекция, посетите до библиотеката или канцеларията. Свободният достъп до знания не е добър за сигурността. Ректорът, също така, “изпитва ужас от мисълта някой луд да влезе и да започне да стреля” и воден от поверието, че лудите не стрелят на места, където гледат камери, желае да наблюдава ключови места в университета. Студентите твърдят, че се чустват по-добре когато Ректорът ги наблюдава и контролира, и може би, са подценен източник за финансиране на проекта.

В Лондон нямат този пробем с парите и ползват над един милион камери с цел предотвратяване и разрешаване на престъпни деяния. Въпреки стотиците милиони (£500 000 000 в цяла Великобритания), инвестирани във видеонаблюдение, средно всяка хилядна камера е заснела информация, която е спомогнала за разкриване на престъпление. Огромните разходи, ниската ефективност и практически постоянното нарушаване на личната неприкосновеност, са още поредните аргументи срещу асоциирането видеонаблюдението със сигурност.