Прилагане на GPL – част I
Офанзивата на Майкрософт срещу GPL, това лято (2001 г. бел. прев.), поднови спекулациите относно това дали GPL e реално приложим в съда. Този пример за СНС (страх, несигурност и съмнение) ми е бил винаги забавен. Предполагам, аз съм единственият юрист на света, който може да твърди това, но продължавам да се учудвам: прилагането на GPL е нещо, което аз правя постоянно.
Свободният софтуер е нетипична идея за съвременното общество и поради това хората считат, че такава нетипична цел трябва да бъде преследвана като се използва необикновено изобретателна правна конструкция. Но това е грешно предположение. Целта на Фондацията за свободен софтуер (Free Software Foundation) е необикновена: ние променяме начина на създаване на програми, за да дадем на всеки правото да разбере, поправи, подобри и разпространи най-качествения софтуер на света. Това е преобразуващо начинание; то показва как в новото, свързано (интернет) общество традиционните начини на работа могат да бъдат заменени от напълно различни модели на разработка и разпространение. А GPL е правното средство, което прави всичко останало възможно, и той е толкова солидна констукция, имено защото е създаден от най-простите части.
Същноста на авторското право, както и на всички други права, е правото да се изключат останалите от ползването на това благо. Носителят на авторското право е оправомощен от закона да ограничи копирането, разпространението и създаването на производни творби.
Това право /да възпира/ съдържа в себе си и правото да се лицензира, т.е. да се даде право да се върши това, което иначе е забранено. Лицензите не са договори: лицензираният е задължен да остане в рамките на лиценза, не защото доброволно се е съгласил, а защото няма право да извършва действия извън предвидените в лиценза.
Голяма част от софтуерните компании производителки на софтуер искат повече права отколкото им се предоставят от авторското право. Тези компании твърдят че софтуера им е лицензиран за потребителите му, но тези лицензи съдържат задължения непознати за авторското право. Софтуерът, в който не ви е разрешено да вникнете например, често съдържа клауза, задължаваща ви да не се опитвате да го декомпилирате. Авторското право не съдържа забраната за декомпилация, това е само договорна клауза, с която се съгласявате при покупката в магазина или при инсталирането на програмата он-лайн. Авторското право е само лост (средство, предлог) за отнемане на още права от потребителите.
От друга страна, GPL повече предвижа по-малко права от авторското право, отколкото да добавя нови. Лицензното споразумение не трябва да е сложно, защото ние се стараем да контролираме потребителите възможно най-малко. Авторското право дава възможност на носителя си да забранява на потребителите да копират, модифицират и разпространяват – права, които ние смятаме, че всички потребители трябва да могат да упражняват. Така GPL намалява почти всички ограничения на авторското право. Единственото, което ние безусловно изискваме, е всеки, който разпространява лицензирани под GPL творби или творби съдадени от лицензирани под GPL творби, да ги разпространява под GPL. Това ограничение е изключително незначително от гледна точка на авторското право. Далеч по-ограничителни лицензи са далеч по-трудно приложими – всеки лиценз, за който се е водило дело, е по-ограничителен от GPL.
И защото няма нищо сложно или противоречиво относно основните клаузи на лиценза, никога не съм срещал сериозен аргумент в полза на тезата, че GPL превишава правата на лицензиращият. Но понякога се твърди, че GPL не може да бъде реално приложен в съд, защото потребителите не са го приели.
Това твърдение се основава на неразбиране. Лицензът не изисква да бъде приет като условие за някой да придобие, инсталира, изпозва, изследва или дори ескпериментално да модифицира софтуер лицензиран под GPL. Всички тези дейности са или забранени, или контролирани от фирмите производителки на софтуер с търговска цел и затова те поставят като задължително изискване да бъде приет лиценз, включващ договорни клаузи извън обхвата на авторското право, за да може да се ползват произведенията им. Движението за свободен софтуер счита, че всички тези дейности са права, които всички потвебители трябва да притежават и затова ние не желаем да включваме тези дейности в обхвата на лиценза.
GPL единствено ви задължава, ако разпространявате софтуер създаден от код лицензиран под GPL, и трябва да бъде приет само когато се извършва разпростванението.
И защото никой не не може да да разпространява без лиценз, ние можем да предположим със сигурност, че всеки разпространяващ лицензиран под GPL софтуер е приел самия GPL. Освен това самия GPL изисква всяко копие на този софтуер да включва текста на лиценза, така че всеки да може да бъде напълно информиран.
Въпреки СНС (страха, несигурноста и съмнението), като лиценз, GPL е напълно стабилен. Това е причината, поради която аз съм успявал да го приложа десетки пъти през изминалите десет години, без дори да стъпя в съд. Следващия месец ще обясня как на практика се прилага GPL.
* Eben Moglen преподава право и история на правото в Колумбийския университет. Той работи без хонорар като главен съветник на Фондацията за свободен софтуер. Може да прочете други негови статии на адрес: moglen.law.columbia.edu .
2001-09-18 Разрешено е възпроизвеждането и разпространението на точни копия на тази статия при условие, че запазите това разрешение.