Компютърните програми като обект на авторско право
На прага на новото хилядолетие, песимистите все по-често задават въпроса “А сега накъде?”. Увеличилата се зависимост на обществото от компютърната техника и високите технологии е предмет не само на научни спорове и дискусии, но намира значително място и в най-новите произведения на литературата и киното.
Безусловен пример за това е актуалният кинохит на лятото “Матрицата” – филм в който действителността и виртуалната реалност са преплетени така, че излизайки от киносалона, зрителят неволно се оглежда в очакване заобикалящият го свят да се срине и да бъде заменен от безкрайна редица двоични цифрови импулси. Давам този пример с единствената цел още веднъж да подчертая изключителната роля, която компютрите и софтуерът заемат в съвременното общество. Това е и причината, поради която въвеждането на правна регламентация на използването на компютърни програми се превърна в първостепенна задача на законодателя, както в национален, така и в международен мащаб. Друга причина, налагаща въвеждането на стабилна права закрила на софтуерните продукти, е фактът, че в ерата на дигиталните комуникации и изключително развитите технологии, използването на компютърни програми е на практика неограничимо.
Компютърните програми са обект на авторско право по Закона за авторското право и сродните му права от 1 август 1993 година (ЗАПСП, обн. ДВ, бр. 56 от 1993 г., изм. и доп. ДВ, бр. 63 от 1994 г. и ДВ, бр. 10 от 1998 г.). Чл. 3, ал. 1, т. 1 на ЗАПСП приравнява компютърните програми на литературните произвдения. Това на пръв поглед вероятно изглежда странно, но този начин за закрила има сериозни придимства. Най-важното между тях е,иче вече съществува един добре разработен каталог от авторскоправни принципи, приложими към литературните произведения, които, погледнато исторически, са “най-старите” обекти, закриляни от авторското право. Това се отнася не само до разпоредбите, съдържащи се в различните национални законодателства, но и до тези на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения. Тя съдържа добре развита система от правила, прилагаща се почти в целия свят на основата на т. нар. национален режим в сферата на авторскоправната закрила. С оглед унифициране на правната регламентация на компютърните програми в Европа, на 14 май 1991 г. Европейският съвет гласува Директива 91/250/ЕЕС за закрила на компютърните програми (Директивата), в чийто преамбюл са отчетени основните причини, довели до приемането на този международен акт. Липсата на адекватна закрила на компютърните програми в законодателствата на страните-членки, инвестирането на значителни човешки, технически и финансови ресурси в разработването на компютърни програми, които могат да бъдат лесно и качествено възпроизведени и използвани незаконно, увеличаващата се роля на компютърните програми в развитието на европейския пазар, различията в режима и средствата за закрила на компютърните програми и т.н. водят до необходимостта европейските държави да актуализират своите законодателства в областта на авторското право, отчитайки препоръките на Директивата. Според чл. 1, т. 1 “компютърните програми се закрилят от авторското право, като литературни произведения, по смисъла на Бернската конвенция”. Чл. 1 също така уточнява, че идеите и принципите, залегнали в компютърната програма или в някои от нейните елементи, не се защитават от авторското право, както и че закрилата се разпростира само върху тези програми, които са оригинални, т.е. са резултат на авторовото интелектуално творчество.
Съществуват множество мнения относно компютърните програми като обект на авторско право. Някои изключват компютърните програми от списъка на закриляните обекти, други смятат, че те следва да бъдат самостоятелна категория със свой собствен правен режим. Българският законодател е възприел тезата на Европейската директива и е взаимствал нейните текстове при определяне режима на правната закрила на компютърните програми.
Чл. 3 на ЗАПСП определя, че
“Обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.”
Това определение съдържа три основни критерия, на които трабва да отговаря едно произведение, за да се ползва с предвидената в закона закрила:
- произведение на литературата, изкуството и науката – критерий на който компютърните програми отговарят безусловно.
Той, обаче, поражда спорове в правните среди дотолкова, доколкото софтуерът по своята същност е много повече произведение на науката, отколкото на литературата. Тази постановка се сблъсква със законовата фикция на чл. 1 на Директивата и чл. 3, ал.1, т.1 на ЗАПС, според които компютърната програма е приравнена на литературно произведение. Както бе споменато по-горе, този компромис е направен с оглед на това един от най-новите обекти на авторско право да се ползва с една вече разработена система от принципи, приложима към най-стария обект на закрила – литературните произведения, а не да се налага разработването на нови правила.
- резултат на творческа дейност – и по отношение на този критерий съществуват множество спорове, които обаче не са насочени към това доколко компютърната програма отговаря на това изискване, а по скоро до правилността на формулировката на този принцип.
Някои автори (вж. Марков, Е. “Авторското право в края на века. Правото върху произведение.”) считат, че терминът “творчество” или “творческа дейност” е неточен и има по-скоро литературно отколкото правно съдържание, както и че неговото тълкуване, при липсата на легално определение, може да доведе до неправилна преценка относно това кои обекти подлежат на закрила и кои – не. Други автори (вж. Саракинов, Г. “Авторско право и сродните му права в Република България.”) застъпват тезата, че терминът “резултат от творческа дейност” съдържа косвено в себе си критериите за новост и оригиналност на произведението и не крие опасност при определянето на обектите на авторскоправна закрила. В подкрепа на това становище е и цитирания по-горе чл. 1, ал.3 на Директивата, който поставя изискване за “оригиналност” на програмата, в смисъла на “авторово интелектуално творчество”.
Каквито и да са различните мнения, безспорно е, че става въпрос за отграничаване на едно ново и оригинално произведение, резултат от интелектуалното усилие на неговия автор, от буквалното преписване, копиране или възпроизвеждане на едно вече съществуващо произведение. Качеството и целите на произведението и в частност на компютърната програма, както и неговия търговски или потребителски успех са ирелевантни за предоставянето на авторскоправна закрила.
- изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма – нашият законодател, следвайки европейската правна концепция, е дал възможно най-широките рамки на този критерий.
Достатъчно е произведението да е въплатено във форма, която е или може да бъде обективно възприемана, за да бъде то обект на закрила на авторското право. Начина на изразяване и формата, в която е обективирано произведението са без значение. Несъмнено компютърните програми отговарят и на този критерии.
Независимо от това, че компютърните програми напълно отговарят на посочените критерии и по отношение на тях не може да съществува никакво съмнение относно това дали са обект на авторско право или не, нашият законодател е счел за необходимо изрично да ги посочи в неизчерпателния списък на закриляни обекти по чл. 3, ал. 1, т.1 на ЗАПСП. Това решение е продиктувано от следните съображения:
- по този начин компютърните програми по безспорен начин са определени като самостоятелен обект на авторско право;
- българският закон възприема принципите на Европейската директива и не въвежда самостоятелен правен режим на компютърните програми, а ги подчинява на правния режим на литературните произведения;
- отграничава компютърните програми от другите обекти на интелектуална собственост.
Като обект на авторско право компютърните програми се ползват с общата регламентация, която дава ЗАПСП, но предвид техните специфики в закона са залегнали и някои изрични текстове, касаещи възникването и носителите
на авторско право върху компютърни програми, както и някои особени условия в регламента за тяхното използване.
Велизар Соколов
Управител
АРСИС Консултинг
Юридически представител на Сдружението на издателите на бизнес софтуер/СИБС (Business Software Alliance/BSA)
за територията на Р България
Гореща линия на СИБС: hotline@internet-bg.net