Компютърно и интернет право

Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) регламентира два режима, отнасящи се до използването на компютърни програми – общ режим по чл. 18 и чл. 23 и специален режим по чл. 70 и чл. 71;

Чл. 18, ал. 1 на ЗАПСП определя, че авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение (в т. ч. и компютърна програма като обект на авторскоправна закрила по силата на чл. 3, ал. 1, т. 1) и да разрешава неговото използване от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Ал. 2 на същия член съдържа изчерпателен списък на действията, които представляват използване на произведение, между които най-голямо значение по отношение на компютърните програми имат възпроизвеждането и разпространението на оригинали или екземпляри от компютърната програма и нейната преработка, в т.ч. и използването й за създаването на нова, производна на нея програма.

Възпроизвеждане на компютърни програми (Чл.18, ал. 2, т. 1);

Параграф 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП дава легално определение на термина “разпространение”, определяйки, че това е “фиксирането на произведението или на част от него върху материален носител, независимо под каква форма, в един или повече екземпляри”. Тази дефиниция, обаче, не отчита естеството на компютърните програми като дигитален продукт и голямото разнообразие от форми на тяхното използване (включително и в локална мрежа или в мрежа, покриваща голяма територия), при които се ползват както оригинали и трайни копия, така и временни, краткотрайни или невеществени копия. Поради тази причина носителите на авторско право върху компютърни програми трябва да имат правна възможност да защитят своите произведения срещу всеки начин или форма на възпроизвеждане – пряко или непряко, постоянно или временно, с всякакви средства, в един или повече екземпляри.

Предвид гореизложеното и с оглед синхронизиране с разпоредбите на Директивата на ЕС за закрила на компютърните програми (91/250/ЕЕС) и Конвенцията за авторското право на Световната организация за интелектуална собственост от 1996 г., предстои внасянето на изменения и допълнения в ЗАПСП и в частност относно разпространението на произведения на литературата, изкуството и науката.

Разпространение на компютърни програми (Чл. 18, ал. 2, т. 2);

Легалната дефиниция на термина “разпространение на произведение” е залегнала в разпоредбата на Параграф 2, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП, който определя, че “разпространение на произведение е продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, вносът или износът, както и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението.”

Преработка на компютърни програми (Чл. 18, ал. 2, т. 8);

Като форма на използване на дадено произведение, преработката включва и възможността то да бъде използвано за създаване на ново, производно от него произведение. Отново отчитайки дигиталното естество на компютърните програми, проектът за изменение и допълнение на ЗАПСП, предвижда разширяване на това определение и включване в тълкуването на термина “преработка” на адаптацията и внасянето на всякакъв вид промени в произведението.

Предлагане на достъп до компютърни програми

Такова право и респективно такъв вид използване на произведения не са предвидени в сега действащия ЗАПСП.

Развитието на съвременните технологии и възможността за интерактивен достъп до компютърни програми и други произведения, наложи въвеждането на съответната правна регламентация първаначално на международно ниво, а в последствие и на национално. През декември 1996 година Световната организация за интелектуална собственост прие Конвенция за авторското право, която регламентира случаите на дигитална комуникация или осъществяване на достъп до дадено произведение по време и от място произволно избрани от ползувателя. Конвенцията предоставя на авторите изключителното право да разрешават срещу възнаграждение осъществяването на такъв достъп. Въвеждането на такова право предвижда и законопроектът за изменение и допълнение на ЗАПСП.

С оглед спецификата на компютърните програми, тяхното използване е по-ограничено в сравнение с това на останалите видове произведения. Изброените по-долу ограничения са напълно разбираеми, като се има предвид, че компютърната програма е единстветното защитено произведение, което може да бъде копирано и използвано така, че копието да не се различава по нищо от оригинала.

Поради тази причина по отношение на компютърните програми не се прилагат следните форми на свободно (без разрешение и без изплащане на възнаграждение) използване:

• свободно изготвяне на копия от вече публикувани произведения за лично ползване (Чл. 25);
• свободно възпроизвеждане в малко количество на вече публикувани произведения чрез репрографски, фотографски или друг аналогичен начин от обществени библиотеки, документационни центрове, научни институти и други дори при условие, че се извършва за научни цели или с цел съхраняване на произведението и екземплярите не се разпространяват извън рамките на организацията, извършила възпроизвеждането (Чл. 23, т. 9).

Към горния списък предстои и включването на свободното използване на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения в други произведения с научни и изследователски цели (Чл. 23, т 2).

Други ограничения, касаещи използването на компютърните програми са свързани с това, че дори лицата, законно придобили права върху дадена програма, могат да извършват само строго определени действия, при строго определени условия и то доколкото това съответства на целта, заради която е придобито правото върху дадената програма. Чл. 70 на ЗАПСП предвижда, че ако не е уговорено друго, счита се, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може:

• да зарежда програмата,
• да я изобразява върху екран,
• да я изпълнява,
• да я предава на разстояние,
• да я съхранява в паметта на компютър,
• да я превежда,
• да я преработва и внася други изменения в нея.

Тези действия могат да бъдат осъществени само ако са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.

Свободното използване (без разрешение и без заплащане на допълнително възнаграждение) на компютърните програми от страна на лицето, което законно е придобило правото за тяхното използване, са точно и изчерпателно определени в чл. 71 на ЗАПСП, а именно:

• да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата (т. 1);
• да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е нейн елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването й върху екран, изпълняването й, предаваннето й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия в съответствие с чл. 70 (т. 2);
• да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми (декомпилация), при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.

Казаното по-горе означава, че лицата, придобили законно дадена компютърна програма, нямат право да възпроизвеждат програмата (с изключение на изготвянето на едно резервно копие), да я инсталират и ползуват върху повече от един компютър, нямат право да я предоставят на други лица за копиране (дори и за лично ползване), нямат право да я тиражират и разпространяват – нито с търговска, нито с каквато и да е друга цел. Те нямат право да продават, даряват, отдават под наем или разпространяват по друг начин компютрите, върху които са инсталирани такива програми, ако нямат изричното разрешение за това от носителя на правата върху програмата.

Регламентацията, която дава ЗАПСП за използването на компютърните програми, макар и усложнена, отразява международните стандарти и следва еталона, около който се обединяват законодателствата на западноевропейските и на повечето източноевропейски държави. Предстоящите промени в ЗАПСП отчитат не само препоръките на Директивата на ЕС за закрила на компютърните програми (91/250/ЕЕС), но и на новата Конвенция за авторското право на Световната организация за интелектуална собственост от 1996 година.

Велизар Соколов
Управител
АРСИС Консултинг
Юридически представител на Сдружението на издателите на бизнес софтуер/СИБС (Business Software Alliance/BSA)
за територията на Р България

Гореща линия на СИБС: hotline@internet-bg.net